ОБЩЕЖИТИЕТО - МОЯТ ВТОРИ ДОМ
"Дом - сладък дом". "Моят дом е моята крепост." Колко верни са тези сентенции. Особено когато в този дом усещаш сладостта на приятелството, утехата от болката, защитата от света навън. Преди пет години прекрачих прага на Средношколско общежитие. Чувствах се сама и уплашена, далеч от родния дом, родителските настъвления и старите приятели. Постепенно създадох нови познанства, открих нови приятелства. Стъпка по стъпка, ден след ден превръщах стаята в пансиона в обител, дом, място, където се радвах, плачех, мечтаех, постигах мечтите и целите си. Разбира се, не без помоща на приятелите - ученици и възпитатели. Днес на прага на живота, в края на ученическия живот аз трябва да напусна втория си дом и да устроя живота си другаде. Кой знае къде? Някъде....,но аз никога няма да забравя дните, прекарани тук. Ще си спомням с умиление и скрита тъга за всичко, защото знам, че тези дни никога няма да се върнат, хората, с които се запознах също ще поемат своя път и аз вече няма да ги видя. Ако дом е мястото, където си се изградил като личност, където си изживял за пръв път много красиви и важни неща от живота си, място, където са се родили и сбъднали най-красивите ти мечти, то тогава общежитието е моят първи, а не втори дом. Днес е един от последните ми дни тук. Това ме прави едновременно тъжна и радостна. Оттук започва моят нов път и аз си отивам от място, където няма да се върна втори път, така както се връщах до днес - с тежкия багаж и с увереността, че няма да ми се случи нищо лошо, със сигурността, че ще има с кого да си споделя радостите и болките. За последен път може би вървя по коридорите и поздравявам, за последен път заспивам и се събуждам в този дом, за последен път...А какво не бих дала да е за първи. Но ходът на времето е неумолим и разделите са част от нашия живот. Един поет беше казал:
Да имаш дом е толкова човешко,
аз в него вече всичко подредих,
за дребните си грижи купих вещи
и маса за неписания стих.
Тук аз бях човек без особени грижи. Защото имах приятели, които винаги ще помня. Защото това общежитие през последните пет години беше моят втори дом.
СТЕЛА КРАСИМИРОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар