четвъртък, 29 октомври 2009 г.

ЗАЕДНО ДА ЖИВЕЕМ, УЧИМ, СПОРТУВАМЕ....

ЗАЕДНО ДА ЖИВЕЕМ, УЧИМ, СПОРТУВАМЕ,

СЪРФИРАМЕ В ИНТЕРНЕТ И УЧАСТВАМЕ В

ИЗВЪНУЧИЛИЩНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ НА

СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ - ВРАЦА



Едва ли можем да изброим всички известни и неизвестни възпитаници на СО - Враца, успешно реализирали се вече в живота, но един от най-известните бивши възпитаници на Средношколско общежитие - Враца е безспорно бивш национал и изпълнителен директор на ПФК”Левски”—Даниел Боримиров. 38– годишния полузащитник е носител на бронзов медал от световното първенство по футбол в САЩ през 1994год.



Общежитието има добра материална база, централно парно отопление и топла вода, денонощна охрана и видеонаблюдение.









Учители специалисти дават консултации по БЕЛ, математика, физика, ИТ, история, география, РЕ, биология, химия, психология и философия, общотехнически и др. учебни предмети.





Най - новите придобивки
Минифитнес залата,
ще бъде дооборудвана с още няколко фитнес уреда, с втора маса за тенис и билярдна маса.








Компютърен учебен кабинет
с безжична интернет връзка



Участията и номинациите на възпитаниците на Средношколско общежитие - Враца в общински, областни и национални конкурси са наша радост и вече утвърждаваща се практика за работа с младите таланти.



ПО СТЪПКИТЕ НА БОТЕВАТА ЧЕТА 2008г.


НАЦИОНАЛЕН ПОХОД
ПО СТЪПКИТЕ НА БОТЕВАТА ЧЕТА 2008г.,
ПРЕЗ ФОТООБЕКТИВА НА ВЪЗПИТАНИЦИ НА СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ-ВРАЦА,
УЧАСТНИЦИ В ПОХОДА














ИЗПРАЩАНЕ НА ПОРЕДНИЯ ВИПУСК АБИТУРИЕНТИ





















УЧАСТИЕ И НОМИНАЦИЯ В КОНКУРС "МИСИЯ СПАСИТЕЛ"


УЧАСТИЕ И НОМИНАЦИЯ В КОНКУРС "МИСИЯ СПАСИТЕЛ"


ДАННИ НА УЧАСТНИКА
В КОНКУРСА „МИСИЯ СПАСИТЕЛ”:

АНГЕЛ АНДРЕЕВ ХРИСТОВ НА 17 год.

НАСТАНЕН И ЖИВЕЕЩ ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2007/2008год.
В СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ – ВРАЦА ( категория училище - обслужващо звено)

ПОСЛАНИЕ:

DA БЪДЕМ ОТГОВОРНИ КЪМ ПРИРОДАТА!

МИСИЯ СПАСИТЕЛ ЕДНА ПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗВАТКА ОТ ЖИВИЯ ЖИВОТ. МИСИЯ СПАСИТЕЛ ИЗИСКВА СПЕЦИАЛНА ЕКИПИРОВКА – ОТ ГЛАВАТА ДО ПЕТИТЕ ТРЯБВА ДА СИ ВЪОРАЖЕН С ЖЕЛАНИЕ ДА ПОМАГАШ И КУРАЖ. ДА СИ СЕ ПРЕБОРИЛ С ХИЛЯДИТЕ МАЛКИ И ГОЛЕМИ СТРАХОВЕ, КОИТО СЕ ОПЛИТАТ В КРАКАТА ТИ И СЕ ОПИТВАТ ДА ТЕ СПРАТ.
ИЛИ НЕМИГАЩО ГЛЕДАШ ЕДИН ОТ УЖАСИТЕ НА ЖИВОТА ИЛИ ДОСТОЙНО ЛУДО УЧАСТВАШ(ПОМАГАШ), БЕЗ ПРЕСТРУВКИ И СТРАХ, БЕЗ ЕСНАФЩИНА И ПРЕСМЕТЛИВОСТ
УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ЕСЕ НА ТЕМА : "СПОРТЪТ ЗА МЕН...." ОРГАНИЗИРАН ОТ ДАМС ПО ПОВОД 17 МАЙ - ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ
УЧАСТИЕ В

конкурс за есе на тема:



„Моят спортен идол” и

„Спортът за мен...”

по повод 17-ти май – Ден на

българския спорт и

професионален празник на

работещите в сферата на спорта



СПОРТЪТ ЗА МЕН….



Спорът е една дейност, която много хора използват за здраве или развлечение, но има и такива които се занимават професионално. Самата аз се занимавам с борба, смея да кажа професионално.

Бях на 13, когато реших да започна да тренирам борба. Още като дете бях по-различна от връстниците си – избягвах компанията на момичетата, не си играех с кукли, предпочитах момчешките игри.

Родителите ми бяха против този спорт, но ме оставиха сама да направя изборът си.

Още на първата тренировка видях, че това е прекрасен спорт и много се надъхах. Участвала съм в много състезания, взимала съм много медали, просто като изляза на тепиха се чувствам истинска.

Гордея се с треньорите си, самите те ми дават стимул и ме окуражават преди да изляза на тепиха.

Тренировките ни се провеждат всеки ден. Много са тежки, но наистина си заслужават. Първоначално тренировките ни се провеждаха така: загрявка,учене на хватки,прилагане на хватките и накрая винаги борене!!! След като навлязохме в спорта започнаха загрявка, борене и сила. Може да не ми повярвате, но е имало дни когато не мога да се прибера до нас, просто спирам да си почина посред пътя, почивам и пак продължавам.Това борене, което е над 1час и то с по- тежки и обиграни хора беше трудно, а камоли след това сила да правим. Тренера винаги ни мъчеше с по тежки и по опитни от нас. Силата я правихме с един вид смешни упражнения, но доста помагаха! Примерно имаше топка която тежеше 10кг и я хвърляме на високо в продължение на 1минута като се стремим все повече и повече да я хвърляме нагоре. След това веднага идваха примерно лицеви опори пак 1минута, след това набирания и така....Общо взето упражненията ни бяха: набирания, коремни преси,лице опори, хвърляне на топка, тежести в ръцете и разтваряме ръцете и държим колкото можем. Това всичкото го правихме с минимални почивки. Тренера много искъсо ни държеше. Абе едно време много се държеше на този спорт, а днес за съжаление не е толкова уважаван. Ние българските борци сме най-добри в света и това е факт.

Трябва да се обръща внимание на този спорт, защото ще умре.Трябва да се обновят школите да се амбицират малчуганите и да тренират дори и да не станат състезалите. Просто как да кажа борбата олицетворява България тя е синоним на България. Надявам се че ме разбирате.

ЕДИН БОРЕЦ БИ ПОНЕСЪЛ "НЯКОЛКО" УДАРА НА БОКСЬОР НО БОКСЬОРА НЕ БИ ПОНЕСЪЛ ДВЕ - ТРИ ПАДАНИЯ ПО ВРАТ И ЕДНИ КЛЕЩИ ПРЕЗ КРЪСТА.Още повече борец може да се научи на елементарна боксова култура за 1-2 месеца, а за борбата човек се изгражда от много малък - там има сила, гъвкавост, дори и специфично изграждане на костите, ако щете вярвайте!!!!!!!!!

ПЪРВА ПРОЛЕТ В СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ - ВРАЦА

























НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИ "КУБА - ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА" - 2007г.

НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС ЗА УЧЕНИЦИ “КУБА–ДАЛЕЧНА И БЛИЗКА“–2007г.

АВТОР: Ана Валериева- 11”г” клас

с КОНСИЛТАНТИ - Зоя Йончева - учител по история и цивилизация и Лидия Христова учител по ИТ


Заплених се от прекрасните впечатления на участниците в конкурса на тема: “Куба- далечна и близка“. Аз решавам да я направя близка, като почерпих автентични впечатления от един успял българин, живял с родителите си в Куба и влюбен в нея.
Следвал е в България и в Швейцария, работил е в Саванна, САЩ и завърнал се в България. Нарича се Бранко и макар и млад е много желан мениджър в 5 - звездни хотели. Дръзва и тръгва. Никога не може да се каже, че си ходил в градовете, които си видял от самолета, влака или от автомобила.




Да обиколиш пеш един град, да надзърнеш в най-блестящите и най- потайните му кътчета, да изпиташ умората, жаждата, глада, удоволствието на неговите жители - това значи за миг да се почувстваш негов, да му се отдадеш,за да го усетиш, вкусиш, прецениш. Куба е открита от Колумб, днес тя е огърлицата на Карибския басейн. Сантяго-де Куба! Основан през 1514 г. и до 1556 г. е столица. Тук виждам величествения паметник на колониалната епоха – крепостта Кастилия, която е защитавала града откъм морето. Днес това е единствения музей на пиратството. Това е най- горещият град. Известен е с карнавалите и креолската кухня. Нощта поднася на човека илюзията за красота и пищност Рекламите, покрили всяко свободно местенце по сградите и въздуха святкат неизтощимо и създават едва ли не слухово възприятие за неистов крясък понякога. Големите булеварди излъчват над себе си сияние като зарево от пожар. Страните и покривите на сградите се губят в строени редици от трепкащи звезди. Мракът на водите отразява крайбрежните светлини и особено разноцветните фонтани. Улицата, все пак тя е най- богатото, най- изразителното зрелище, което предлага който и да е голям кубински град. Имам много време за снимки. Много трудно обръщам времето от един часови пояс в друг и се събуждам в 5 часа сутринта, чакам слънцето да изгрее. Хавана архитектурно прилича на филм от онези години и сякаш не е помръднал. Хората се чувстват удобно в странните си къщи. Той е един от най- красивите градове на западното полукълбо. Струва ми се, че няма човек, който да не изпитва спонтанна радост, когато неговият самолет се издига над потока плуващи облаци, който да няма чувството на победител над тези постоянни спътници на неговите дни, от които зависи често не само гледката от прозореца, но и неговият достъп до светлината на слънцето. Чувстваш се господар над тези, които от пътищата на земята изглеждат така недостъпни, капризно менящи се , безплътно менящи се силуети. За да успея да видя пролетна Куба, не е достатъчно да приема неудобствата на далечното пътуване. Селищата, пътищата се губят в синкава далечност, а склоновете, обрасли в девствена зеленина, приличат на малки, тъмни петна, като повърхност, наблюдавана през телескоп чужда планета. Чрез Бранко мислено се озовавам в Хавана. С едни куфарче в ръка, за да търся място за преспиване.



Това, което гледам по телевизора е една феерия за очите, едно шествие на женската красота, отгледана на Кубинска земя- мис Куба! Конгломерат от наследствености, придобити от различни народности. Африкански роби, американски колонизатори... Момичешки лица с една и съща равна и красива усмивка, почти еднакво моделирани коси, забъркващо ефирна хубост и пъстрота! Ако имам щастието през дните, прекарани близко до океана, облачната обвивка да изчезне, ще вися града в обичайния му летен вид. Тук противоположни ветрове кръстосват невидими шпаги и аз, поставена пред тях чувствах, че напорът ще скъса дрехите ми. Да посетиш град до океана и да не стъпиш на брега на старото пристанище като обикновен земен пътник, да не се качиш на борда, който цепи сините води на залива и да не гледаш океана... Океанът е загадъчен и могъщ, страшен и ласкав, той притиска, зове,плаши и те кара да забравиш проблемите на днешния ден и ни дарява със своето чудо, със своя рай- Куба! Лазурните води на океана и кораловите рифове, ласкавото слънце и белоснежния крайбрежен пясък, фантастичния подводен свят и приказните птици, пияният дъх на орхидеите и страховете от крокодили, палмовите гори, кристалните водопади, белите колони на кралските палми, ледената тишина на подземните езера, сталактитовите пещери, аромата на коктейла “Дайкири”- всичко това е Куба! Да, Куба, екзотична пъстрота! И най- прозаичният човек, попаднал тук, става чуден поет. Куба е фантастичен курорт,земен рай, споменът за който връща моя приятел отново и отново там... Пътища, пътища, пътища... Пътища, замрежили цял един остров. Разпилени като объркана прежда. Асфалтовият път, това е днес пъпната връв, по която се влива животът днес в Кубинските градове. През нощта те са улеят, по който грамадните, приличащи на вагони 50 - тонни камиони кръстосват страната, за да имат гражданина на другия ден мляко, месо, зеленчуци.Сутрин за хиляди кубинци те са “ пътят към хляба”, по който се достига завода, офиса, магазина, кантората. Те са “ пътят към училището”. Където и да се пътува, навсякъде ще съм посрещана от ресторантчета, които примамват с битовата си кухня. Селищата са рожба на времето. Какво е Куба? Това е небе.Девствено, първобитни, сочно небе. Куба- най- красивата, жизнерадостна сестричка на “ Големия брат”. Хавана! Малекон е най- известната улица.Очарователни са разноцветните фасади в ярки цветове. Лятото тук се провежда Карнавал, а в обикновените дни е хубаво за разходка, за наслада от взирането в Океана и сградите на миналия век. Движим се в моторен керван, сякаш. Наемам такси за някой хотел. Шофьорът ми говори с проточено произношение английски думи. Той дори не разбира, че не съм американка или англичанка, свикнал е да посреща туристи. За нас, европейците, винаги остава нещо непочувствано от психиката на кубинеца. Дори, когато знаем добре историята Оставаме изненадани от характера, езика, нравите...



Ако някой посетител ви заразказва за магазините и парковете, а дума не споменава за културния живот, не мислете, че събеседникът ви е ограничен човек. Причината е в липсата на богати впечатления. За да има културен живот, трябва да има публика с вкус и интереси, а това в Куба е в изобилие. Възприемането на особеностите на една страна е винаги конкретно. То идва от чутата дума, от смисъла на отправените усмивки, от климата и вкуса на храната, от взаимоотношенията с хората. Първата ми крачка, за да се приближа духовно към тази страна беше да разкъсам преградата,, която езикът изправяше пред мен. Още работя по този въпрос, дори съм по- мотивирана. Има един спътник на кубинския гражданин, който неизменно го преследва по 22 часа в денонощието, лови всяка негова свободна минута, има претенциите на универсално зрелище, помага му да прави своя избор в ежедневните покупки, служи му за обществена бавачка, като по цели часове приковава вниманието на децата му, запознава го със събитията в страната и в чужбина, като му поднася коментар за тях. И най- важното- забавлява го. Сутрешните телевизионни предавания са адресирани до майките и децата. Следват полезни съвети, спортни игри, филми. Мили мои, кубински връстници ! Здравей, моя смугла приятелко! Може би ти съвсем не си онова тъмнокосо момиче, сбрало отзад косите си. Ще запомня стаята, леглото, прозореца с пъстрата завеса, обкичен с цветя от край до край , донесени за мен. Не зная дали любопитството да надникна в мислите на човек от един друг свят или напиращите в мен нерешени въпроси ме карат чистосърдечно да разговарям с този лист хартия на тема Куба. Никой не знае в кой миг разцъфтяват красивите цветя на човешкото доверие, от какъв ручей на взаимността те черпят сила и колко дълго ароматът им подхранва обич и спомени. Веднъж погледът на кубинското момиче спря на черните, славянски букви от заглавието на наш вестник. Попита ме какво значат. На тръгване ме помоли да и дам да прочете нещо за България на испански. Оставих туристически реклами за нас. Времето лети, всяко лято сънародници на кубинските ми приятели идват у нас. Цъфти ли у тях още цветът на доверието, живи ли са обичта и споменът, поливаме ли ги с желанието хората да станат утре по- добри и да живеят в мир? Така пита Бранко, питам и аз. Пиша, защото вярвам, че е така, защото зная, че такива като нас търсят и ясният им ум сам им предсказва решения...Сбогом, Куба ! Ще се върна при теб! Има два вида пътници. Едните, като разглеждат нови страни, тъгуват по старите, изминати пътища. А аз съм от тези,които, спомняйки си за извървените пътища, жадуват да видят нови земи...Новата земя за мен е Куба! БЛАГОДАРИМ ЗА ПРЕДОСТАВЕНАТА НИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗЯВА ВЪВ ВАШИЯ-НАШ КОНКУРС! ВРАЦА, 30 юни 2007 год.