СРЕДНОШКОЛСКО ОБЩЕЖИТИЕ - ВРАЦА

УЧАСТИЕ В КОНКУРС ЗА ЕСЕ НА ТЕМА : "СПОРТЪТ ЗА МЕН...." ОРГАНИЗИРАН ОТ ДАМС ПО ПОВОД 17 МАЙ - ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ
УЧАСТИЕ В

конкурс за есе на тема:



„Моят спортен идол” и

„Спортът за мен...”

по повод 17-ти май – Ден на

българския спорт и

професионален празник на

работещите в сферата на спорта



СПОРТЪТ ЗА МЕН….



Спорът е една дейност, която много хора използват за здраве или развлечение, но има и такива които се занимават професионално. Самата аз се занимавам с борба, смея да кажа професионално.

Бях на 13, когато реших да започна да тренирам борба. Още като дете бях по-различна от връстниците си – избягвах компанията на момичетата, не си играех с кукли, предпочитах момчешките игри.

Родителите ми бяха против този спорт, но ме оставиха сама да направя изборът си.

Още на първата тренировка видях, че това е прекрасен спорт и много се надъхах. Участвала съм в много състезания, взимала съм много медали, просто като изляза на тепиха се чувствам истинска.

Гордея се с треньорите си, самите те ми дават стимул и ме окуражават преди да изляза на тепиха.

Тренировките ни се провеждат всеки ден. Много са тежки, но наистина си заслужават. Първоначално тренировките ни се провеждаха така: загрявка,учене на хватки,прилагане на хватките и накрая винаги борене!!! След като навлязохме в спорта започнаха загрявка, борене и сила. Може да не ми повярвате, но е имало дни когато не мога да се прибера до нас, просто спирам да си почина посред пътя, почивам и пак продължавам.Това борене, което е над 1час и то с по- тежки и обиграни хора беше трудно, а камоли след това сила да правим. Тренера винаги ни мъчеше с по тежки и по опитни от нас. Силата я правихме с един вид смешни упражнения, но доста помагаха! Примерно имаше топка която тежеше 10кг и я хвърляме на високо в продължение на 1минута като се стремим все повече и повече да я хвърляме нагоре. След това веднага идваха примерно лицеви опори пак 1минута, след това набирания и така....Общо взето упражненията ни бяха: набирания, коремни преси,лице опори, хвърляне на топка, тежести в ръцете и разтваряме ръцете и държим колкото можем. Това всичкото го правихме с минимални почивки. Тренера много искъсо ни държеше. Абе едно време много се държеше на този спорт, а днес за съжаление не е толкова уважаван. Ние българските борци сме най-добри в света и това е факт.

Трябва да се обръща внимание на този спорт, защото ще умре.Трябва да се обновят школите да се амбицират малчуганите и да тренират дори и да не станат състезалите. Просто как да кажа борбата олицетворява България тя е синоним на България. Надявам се че ме разбирате.

ЕДИН БОРЕЦ БИ ПОНЕСЪЛ "НЯКОЛКО" УДАРА НА БОКСЬОР НО БОКСЬОРА НЕ БИ ПОНЕСЪЛ ДВЕ - ТРИ ПАДАНИЯ ПО ВРАТ И ЕДНИ КЛЕЩИ ПРЕЗ КРЪСТА.Още повече борец може да се научи на елементарна боксова култура за 1-2 месеца, а за борбата човек се изгражда от много малък - там има сила, гъвкавост, дори и специфично изграждане на костите, ако щете вярвайте!!!!!!!!!